Брачните халки

След като годежният пръстен е избран и предложението за брак е направено, е време да се премине и към следващият вълшебен момент за двойката, а именно самата сватбена церемония. В зависимост от религията и държавния регламент, тя е придружена с различни ритуали, един от които е размяната на брачни халки от двамата съпрузи, символ на тяхната любов и официална връзка. В някои страни кумът, кумата или шаферката са натоварени със специалната задача да пазят халките и по време на церемонията, в подходящия за това момент, да ги предадат на младоженците. Други избират за целта отговорен „носач”, близък или роднина, който да носи пръстените на специална декоративна възглавничка.

През вековете пръстенът се е носел на различни пръсти, включително и на палеца. В наши дни във Великобритания, САЩ и Мексико, обичаят е пръстенът да се носи на четвъртия пръст на лявата ръка, в други страни като Германия, Русия, Гърция или България, той се носи на дясната ръка. Но защо точно на този пръст? Има няколко основни твърдения, смятани за истинни през определени предиоди на историята. Едно от тях е, че през този пръст преминава „вена на любовта” стигаща до сърцето. Избирала се най-вече лявата ръка поради вярването, че сърцето е разположено от тази страна на човешкото тяло. В християнстиянския свят има и друга гледна точка, точно преди да се положи пръстена по време на церемониятасе изричат словата „В името на Отца, Сина и Светия Дух”, с което се докосва всеки пръст започвайки от палеца и с финалното изричане „Амин” пръстена намира своето място съответно на четвъртия пръст на ръката, който у нас се нарича „безименен”, а в САЩ, в буквален превод ,той е „пръста, на който се слага пръстен” – “the ring finger”. Друго твърдение, с по-практическа насоченост е, че се носи на този пръст, защото той се използва по-малко и така пръстена се запазва по добре и в значително по-малка степен се нарушава неговата цялост.

Никой не може да каже със сигурност кога започва традицията по време на брачната церемония да се разменят пръстени. Има твърдения, че още от древни времена хората са придавали магическо значение на някои образи и предмети като кръга, например. Без начало и без край, с пролука, която не се е смятала просто за празно пространство, а за изход или врата към други светове. През вековете пръстенът е имал различни значения и от обикновен дар той се превръща в символ на вечна любов и съюз, както са съединени двата му края. В българския фолклор сватбената церемония се е смятала за обред на прехода и ритуалите, през които преминават булката и младоженеца символично ги откъсват от стария им живот, за да започнат едно ново начало заедно. Размяната на пръстени символизира този преход и завършването на процеса.

Археологически находки разкриват, че пръстенът е доста стар предмет и неговата история започва много отдавна, преди около 5000 години. В Древен Египет жените носели пръстени от характерния за тях, папирус и с различни декоративни орнаменти. Поради нетрайността на този материал започва употребата на кожа, влакна и слонова кост. В Древен Рим пръстените се изработвали най-вече от желязо или благодорни метали. Историята на брачните халки и тази на годежните пръстени върви по сходен път, който на моменти размива своите граници. В някои култури годежният пръстен е намирал употреба и като брачна халка. Те започват да се разграничават значнително по своето предназначение едва от няколко века насам. В християнския свят традицията в брачната серемония да се полага халка намира своето начало едва около 16ти век.

През Средновековието се разменяли брачни халки с рубин, камък, който бил символ на любовта между съпрузите. Също така голяма популярност имали и сапфирите – символ на нов живот. Ирландския фолклор повелявал задължително брачната халка да е златна, иначе тя ще носи лош късмет. Средновековните халки представлявали две сърца с корона върху тях или две преплетени ръце. Короната олицетворявала приятелството и верността между жената и мъжа, а преплетените ръце – вечния съюз. Някои съпрузи подарявали комплект от няколко пръстена, чиято подредба и съчетание оформяли пъзел, така, че, ако жената свали пръстена да не успее след това да го нареди отново, което би разкрило нейната невярност.

Няма абослютно достоверни доказателства за това какви са били разбиранията на хората за символиката на пръстена в миналото. В някои страни пръстенът се е смятал по-скоро за скъп дар, размяна на една ценност срещу друга, платежно средство, с което булката се откупува, отколкото за символ на любов и отдаденост. Бракът е бил договор между семействата, често не е имало любов, която да свързва мъжът и жената. Понякога дори те не се срещат до самата сватбена церемония. Според някои обичаи пръстенът е последният от поредица подаръци, която включва и годежния пръстен, злато и различни накити.

В не толкова далечното минало брачна халка е носела предимно жената. По този начин се показвало, че тя принадлежи на своя мъж. По това време мъжът, в ролята си на доминиращ и господар на семейството, не изпитвал необходимост да показва принадлежност чрез подобен символ. Едва от няколко десетилетия в брачната церемония се налага традицията и двамата партньори да носят брачни халки. През Втората Световна война мъжете носели своите халки за да им напомнят за своите съпруги, чакащи ги у дома. Това също показвало, че са обвързани с определена жена, на която са верни. Постепенно носенето на халка става типично не само за мъжете в армията, но и сред тези по цял свят.

В наши дни повечето сватбени церемонии включват два пръстена, които са или напълно еднакви, но разбира се с различен размер, или със сходни орнаменти. Изключение правят някои култури, при които по време на церемонията се подаряват и други пръстени, в допълнение на основните. Например в някои части на Индия годежният пръстен се носи на палеца на крака. В западна Индия, около Бенгалия, след сключването на брак жената носи гривна от желязо, със сребърно или златно покритие. Бракосъчетанието не е последната церемония, в която съпрузите се вричат един на друг. В някои страни след 25 години щастлив семеен живот се чества „сребърна сватба”. Обичаят в Румъния повелява съпрузите да си разменят сребърни пръстени и по желание това може да стане на официална церемония, подновявайки своите обети. След 40 години брак се чества „златна сватба”, а след цели 60 „диамантена”, като се подаряват съответно златни или диамантени пръстени или друго бижу.

Преминавайки през метаморфозата на вековете брачната халка достига своя съвременен образ. Традиционните брачни халки се изработват от злато или платина, а в някои случаи и от сребро, от части или изцяло позлатени. Могат да са с изчистен класически вид или с уникален за двойката дизайн. Пръстените могат да се гравират с някакво специално послание или просто с имената на съпрузите. А за допълнително очарование в тях се инкрустират и скъпоценни камъни. Изборът на брачни халки е голям и всяка двойка има възможността да избере желания вариант, който да удовлетвори техните представи и мечти.

Сватбата е красив и жадуван момент за всяка влюбена двойка, след нея партньорите стават едно – стават семейство. Брачната халка е едно малко доказателство, което преплита в себе си стари и нови вярвания, за силната любов и привързаност, която свързва мъжът и жената.